Има няколко причини, поради които Шекспир може да е създал Ромео и Жулиета:
1. Културно значение: По време на Ренесанса трагедиите, изследващи любовта, забранените връзки и конфликтите между семействата, са популярни теми. Шекспир черпи вдъхновение от съществуващи италиански истории, като „Трагичната история на Ромеус и Жулиета“ от Артър Брук (1562), която е английски превод на по-ранна италианска новела. Чрез адаптирането на тези истории Шекспир се докосва до културните интереси и предпочитания на своята публика.
2. Изследване на човешките емоции: Пиесите на Шекспир често се задълбочават в сложността на човешката природа и емоции. Ромео и Жулиета му позволяват да изследва интензивността и поглъщащата природа на любовта, конфликта между страстта и разума и последствията от прибързани решения, водени от емоции.
3. Трагедия и съдба: Трагедиите на Шекспир често изследват концепцията за съдбата и неизбежното падение на героите поради техните действия или обстоятелства. Ромео и Жулиета не са изключение, тъй като звездните влюбени стават жертва на съдбата, обществения натиск и враждата между техните семейства.
4. Критика на социалните норми: Чрез пиесата Шекспир повдига въпроси за обществените норми, семейните съперничества и влиянието на външни сили върху живота на хората. Конфликтът между Монтеки и Капулети подчертава разрушителните последици от подобни конфликти и насърчава критичната мисъл за отрицателното въздействие на обществените очаквания.
5. Литературни постижения: Шекспир е известен със своето майсторство на езика, поетичен блясък и умение да създава запомнящи се герои. Ромео и Жулиета показва своя литературен гений, използвайки красив и лиричен език, за да предаде емоциите на героите и да издигне драматичното въздействие на историята.
Важно е да се отбележи, че докато тези причини дават поглед върху възможните мотиви зад създаването на Ромео и Жулиета, точните намерения и мотивация на Шекспир остават обект на продължаващо научно изследване и интерпретация.