Хората по времето на Шекспир вярвали ли са, че кралете са също толкова важни обикновени хора?

По времето на Шекспир вярата в божественото право на кралете е широко приета. Тази концепция твърди, че царете са избрани от Бог да управляват и са отговорни само пред Него. В резултат на това се смяташе, че кралете са над закона и не са подчинени на същите правила и разпоредби като обикновените хора. Това вярване е отразено в езика, използван за обръщение към кралете, който често е бил изключително благоговеен и включвал титли като „Ваше Величество“ и „Ваша милост“. Освен това кралете често са изобразявани в изкуството и литературата като по-големи от живота фигури с необикновени качества и способности.

Важно е обаче да се отбележи, че не всички по времето на Шекспир са вярвали в божественото право на кралете. Имаше някои, които твърдяха, че кралете са просто човешки същества и трябва да се подчиняват на същите закони и разпоредби като всички останали. Тези хора често са били свързвани с пуританското движение, което се стреми да реформира англиканската църква и да създаде по-егалитарно общество.

В пиесите на Шекспир виждаме различни отношения към кралете. Някои пиеси, като "Крал Лир" и "Ричард II", представят кралете като сложни и погрешни фигури, които в крайна сметка са свалени от собственото си високомерие. Други пиеси, като "Хенри V" и "Юлий Цезар", представят кралете като героични и добродетелни лидери, които са достойни за уважение и възхищение. В крайна сметка пиесите на Шекспир отразяват сложната и многостранна природа на царството и различните начини, по които то е било възприемано по негово време.