Символизмът е мощен инструмент, който може да се използва за предаване на широк спектър от идеи и емоции, които е трудно да се изразят директно. Може също така да създаде усещане за единство и сплотеност в едно представление чрез свързване на различни елементи и теми. Това може да стане чрез използване на визуални символи (като реквизит, костюми и декори), звукови символи (като звукови ефекти и музика) или дори физически символи (като жестове и движения на тялото).
Символизмът не се ограничава до нито един стил или жанр на театъра. Може да се намери във всичко - от традиционни народни пиеси до авангардни експериментални изпълнения. Въпреки това, той е най-тясно свързан с авангардните и експресионистичните движения от началото на 20 век.
Някои от най-известните примери за театрална символика включват:
* Синята птица на Морис Метерлинк (1908), който използва търсенето на магическа синя птица като метафора за търсенето на щастие.
* Тъкачите на Герхарт Хауптман (1892), който използва историята на група стачкуващи работници, за да символизира борбата на работническата класа.
* Кървавата сватба на Федерико Гарсия Лорка (1932), който използва традиционната испанска балада със същото име, за да изследва темите за любовта, смъртта и съдбата.
Театралната символика може да бъде мощен и вълнуващ начин за изразяване на сложни емоции и идеи. Може също така да създаде усещане за единство и сплотеност в едно представление чрез свързване на различни елементи и теми.