През това време драматурзите започват да се разглеждат като нещо повече от артисти, но и като морални философи и коментатори на обществото. Това се дължи отчасти на възхода на Просвещението, което набляга на разума, индивидуализма и силата на индивида. Драматурзите започнаха да използват пиесите си, за да изследват социални и политически проблеми и да оспорват традиционните ценности и вярвания.
Освен това възходът на професионалния театър също допринася за промяната в образа на драматурга. Тъй като театрите ставаха все по-комерсиализирани, драматурзите бяха все по-принудени да се грижат за вкусовете на публиката. Това доведе до спад в качеството на пиесите и изместване на фокуса от драматурга към актьора. Драматурзите стават маргинализирани и изолирани и вече не се възприемат като важен принос за обществото.