1. Амбиция:
- Пророчеството събужда дремещата амбиция на Макбет, която се превръща във всепоглъщаща мания. Той започва да се забавлява с идеята да стане крал, дори ако това означава да извърши цареубийство.
2. Морален упадък:
- Първоначално Макбет се бори със своята съвест и морални ценности, но в крайна сметка се поддава на желанието си за власт. Пророчеството разяжда моралните му влакна и му позволява да рационализира действията си, без значение колко неетични или брутални са.
3. Вина и параноя:
- След като убива крал Дънкан, Макбет е измъчван от вина. Споменът за убийството на Дънкан започва да го преследва, което води до безсъние, халюцинации и параноични страхове от възмездие.
4. Безпощадност:
- В опит да си осигури позицията на крал, Макбет става все по-безмилостен, елиминирайки всеки, когото възприема като заплаха. Той организира още убийства, като тези на Банко и семейството на Макдуф.
5. Тиранично управление:
- Управлението на Макбет като крал е белязано от тирания и потисничество. Той се превръща в подозрителен и страшен владетел, изолира се от своите поданици и подхранва негодувание сред тях.
6. Емоционална нестабилност:
- Безмилостната вина и безпокойство, причинени от действията му, оказват влияние върху емоциите на Макбет. Той изпада в лудост, преживявайки заблуди, ирационални изблици и загуба на връзка с реалността.
7. Загуба на самоличност:
- Трансформацията на Макбет е толкова значима, че той се превръща в обикновена черупка на предишното си аз. Той губи чувството си за идентичност и човечност, докато потъва по-дълбоко в мрака.
Като цяло, пророчеството се превръща в самоизпълняващо се проклятие за Макбет, покварявайки неговия характер и го тласкайки по пътя на унищожението