В цялото действие III плебеите са изобразявани като подвластни на емоциите и лесно повлияни от харизматични лидери. Липсват им умения за критично мислене и не поставят под въпрос мотивите или аргументите на тези, които се обръщат към тях. Брут, който по-рано се обърна към тълпата с рационална и логична реч, не успява да се свърже с тях на емоционално ниво и в крайна сметка губи подкрепата им.
Плебеите също са изобразявани като имащи краткотрайни спомени и лесно поддаващи се на външния вид. Те бързо забравят престъпленията на Цезар, като неговата амбиция и диктаторски склонности, и се съсредоточават единствено върху неговата щедрост и популярност. Умелото използване от Антоний на наметалото на Цезар и показването на раните му привлича емоциите им и отменя всяка рационална преценка, която може да са имали.
Като цяло, изобразяването на плебеите от Шекспир в действие III подчертава уязвимостта и ограниченията на обикновените хора в политически контекст. Той ги представя като податливи на манипулация, емоционални призиви и липса на умения за критично мислене, необходими за вземане на информирани решения. Това представяне служи за подчертаване на важността на лидерството, харизмата и способността да се влияе на общественото мнение при формирането на хода на политическите събития.