В началото Макбет е изобразен като лоялен и доблестен генерал, прославен от крал Дънкан за смелостта си в битка. Първата сцена го представя като смел и почтен човек, уважаван както от връстниците си, така и от своя крал. Срещата с трите вещици обаче посява семената на амбицията в съзнанието му и той започва да се забавлява с възможността сам да стане крал.
С напредването на двете сцени ставаме свидетели на значителна трансформация в героя на Макбет. Той е погълнат от желанието си за власт и е готов да извърши отвратителни действия, за да постигне целта си. Той рационализира действията си, убеждавайки се, че те са необходими, за да осигури позицията си и да защити бъдещето си. Съвестта обаче започва да му тежи и той изпитва чувство на вина, разкаяние и страх.
Убийството на крал Дънкан бележи повратната точка в моралния упадък на Макбет. След като делото е извършено, той става параноичен, преследван от видения и халюцинации. Той губи чувството си за морал и хуманност, става безмилостен и тираничен. Взаимодействията му с лейди Макбет допълнително разкриват степента на неговия морален упадък, тъй като тя става все по-независима от техните действия и в крайна сметка се поддава на лудостта.
В заключение, сцени 1 и 2 демонстрират ясно изпадане в немилост за Макбет. Той започва като благороден и уважаван воин, но се поддава на тъмните си желания и влиянието на злото. Неговият морален упадък е очевиден в готовността му да извърши убийство, загубата на емпатия и вина и изпадането му в лудост. Тази бърза трансформация поставя началото на трагичните последици, които следват в по-късните действия на пиесата.