По време на пиесата Хамлет е зает с мисли за смъртността и мимолетния характер на човешкия живот. Той обмисля самоубийството като начин да избяга от болката и страданието, които изпитва, но се колебае поради страха си от това, което може да дойде след смъртта. Описанието на призрака на отвъдния живот като място на „неоткрита страна“ само засилва тревогите на Хамлет, тъй като той не може да бъде сигурен дали носи спасение или вечно наказание.
Обсебеността на Хамлет от смъртта го кара да размишлява върху природата на съществуването и смисъла на живота. Той участва във философски дискусии с други герои, като неговия приятел Хорацио, за душата, отвъдния живот и последствията от нашите действия. Съзерцанието на Хамлет върху тези дълбоки въпроси отразява неговата дълбоко вкоренена екзистенциална криза, която е допълнително засилена от присъствието на призрака.
В заключение, призракът в Хамлет действа като катализатор за екзистенциалното съзерцание на Хамлет, което го кара да се замисли болезнено за отвъдния живот. Откровенията на призрака и последвалото изследване на живота и смъртта на Хамлет формират централна тема на пиесата, добавяйки дълбочина и сложност към характера на Хамлет и цялостния разказ.