1. Свръхестествени вярвания: Суеверията и вярванията в магьосничеството са били широко разпространени през Елизабетинската епоха. Много хора вярваха в силата на вещиците и способността им да правят магии, да влияят на събитията и да манипулират човешките дела. В резултат на това публиката вероятно би била възприемчива към свръхестествените елементи в пиесата, гледайки на вещиците като на достоверни и страховити фигури.
2. Страх и подозрение: През това време имаше интензивен лов на вещици и преследвания в Европа, включително Англия. Изобразяването на вещици в "Макбет" би резонирало със съществуващите страхове и предразсъдъци на публиката относно магьосничеството. Представянето на вещиците като морално двусмислени, способни както на добро, така и на зло, можеше да засили чувството на безпокойство и опасения у публиката.
3. Морален и религиозен контекст: Пиесата отразява преобладаващите морални и религиозни вярвания на времето, които са силно повлияни от християнството и протестантската реформация. Неподчинението на вещиците към властта, тяхното свързване със зли духове и тяхното манипулиране на амбициите на Макбет биха се разглеждали като морално осъдителни и заплаха за установения социален и религиозен ред. Реакцията на публиката към вещиците би била оформена от тези морални и религиозни вярвания.
4. Драматично представяне: Появата и поведението на вещиците на сцената също биха повлияли на реакцията на публиката. Използването на Шекспир на език, образи и сценични указания създава силна и обезпокоителна атмосфера. Заклинанията на вещиците, гротескният им външен вид и взаимодействието им с Макбет биха добавили към усещането за ужас и свръхестественото в пиесата.
Важно е да се отбележи, че въпреки че публиката вероятно щеше да бъде запленена от присъствието на вещиците, реакциите им можеха да варират значително в зависимост от техните индивидуални вярвания, страхове и пристрастия. Някои може да са гледали на вещиците като на чисто зли и заплашителни, докато други може да са ги виждали като символи на изкушение, морална поквара или дори обществени катаклизми.