* Монологът на Макбет (редове 1-31) разкрива психическото му състояние, докато се бори с последствията от действията си. Той се чувства виновен и се разкайва за убийствата, които е извършил, и се вижда като „касапин“ и „злодей“. Този монолог показва, че Макбет не е безсърдечно чудовище, а сложен характер, който е способен да изпитва вина и разкаяние.
* Сцената на сънливост на лейди Макбет (редове 19-57) доразвива образа на лейди Макбет. Тя е преследвана от престъпленията, които тя и Макбет са извършили, и не може да избяга от чувството си за вина. Нейната сцена на сомнамбулизъм е силно обвинение срещу психологическите ефекти от убийството и показва, че лейди Макбет не е толкова силна и безмилостна, колкото изглежда.
Действие 5.3:
* Конфронтацията на Макбет с Макдуф (редове 12-58) е кулминационен момент в пиесата. Макбет най-накрая е победен от Макдуф и в предсмъртните си думи той разсъждава върху безполезността на действията си и празнотата на живота си. Тази сцена показва, че Макбет най-накрая се е примирил с вината си и е готов да приеме наказанието си.
Като цяло, взаимодействията в действия 5.2 и 5.3 допълнително развиват характера на Макбет, като показват неговата вина, разкаяние и окончателното му поражение. Тези сцени разкриват, че Макбет не е едноизмерен злодей, а сложна и трагична фигура, която в крайна сметка е унищожена от собствената си амбиция.