„Трите корони“, които Розалинд приписва на Фийби, символизират нейните тройни аспекти като девствена ловецка, покровителка на раждането и богинята на луната. Докато луната преминава през своите фази, тя може да се разглежда като растяща, пълна и намаляваща луна, което може да е вдъхновило Шекспир да използва термина „три коронован“.
Описанието на Розалинд подчертава небесната красота на Фийби, ролята й в ръководенето на нощните дейности и връзката й с целомъдрието и девствеността. Фразата добавя поетична дълбочина към пиесата, предизвиквайки романтичната и мистериозна атмосфера на лунната светлина и нощното небе.