1. Характер и мотивация: Абигейл е егоцентрична, водена от желание, страст и стремеж към власт. Тя се стреми да елиминира онези, които възприема като пречки, включително Гуди Проктър, като по този начин подчертава нейната амбиция и хитър характер. За разлика от нея Елизабет е безкористна и се ръководи от почтеност и непоколебима лоялност. Тя е правдива, почтена и търси справедливост, което я прави морален компас в пиесата.
2. Връзка с Джон Проктър: Абигейл и Елизабет имат контрастиращи отношения с Джон Проктър. Абигейл е водена от несподелената си любов към Джон, което я кара да обвинява лъжливо другите в магьосничество, за да премахне препятствията по пътя си. Елизабет, от друга страна, представлява стабилна, любяща и вярна връзка с Джон, изобразявайки силна връзка, изградена на доверие и разбиране.
3. Социално положение: Абигейл е младо момиче сираче, което идва от по-нисък социален статус в общността. Липсата й на социално положение я прави уязвима за манипулация и експлоатация. Елизабет, от друга страна, произхожда от уважавано и уважавано семейство, ползващо се с по-висок социален статус. Тази разлика влияе върху тяхното влияние, доверие и как другите ги възприемат в общността.
4. Изобразяване на женствеността: Абигейл олицетворява стереотипа на изкусителна, манипулативна и отмъстителна жена. Нейният характер засилва определени полови пристрастия, преобладаващи през времето. За разлика от това, Елизабет оспорва тези стереотипни представи, въплъщавайки сила, издръжливост и морална твърдост, като по този начин представлява по-овластена и независима визия за женствеността.
5. Взаимодействие с другите: Абигейл е манипулативна, умела да използва чара си, за да контролира и експлоатира хората около себе си. Тя има силно влияние върху младите момичета в Салем, като ги подвежда и подхранва истерията. За разлика от нея, Елизабет е честна и пряма, често служейки като глас на истината и разума в общество, водено от страх и измама.
6. Въздействие върху общността: Действията на Абигейл имат тежки последици за общността на Салем, като допринасят за ескалиращата истерия и фалшивите обвинения. Нейните егоистични желания водят до загуба на невинни животи. Обратно, принципната позиция на Елизабет, дори и в лицето на бедствието, се превръща в фар на надежда и морал, насърчавайки другите да се борят срещу несправедливостта.
Чрез контраста между Абигейл и Елизабет, Милър изследва сложността на човешката природа, динамиката на властта в общността и моралните дилеми, които възникват насред страха и обществения натиск.