Въпреки това, след като получава пророчеството от вещиците, характерът на Макбет започва да се променя. Той става все по-амбициозен и воден от желанието си за власт. Той е готов да извърши актове на насилие и предателство, за да постигне целите си. Макбет става тираничен и безмилостен, а действията му унищожават не само самия него, но и живота на хората около него.
Един от определящите аспекти на характера на Макбет е неговата вина и угризения. След като убива Дънкан, той е обзет от чувство за вина и ужас. Той изпитва нощни страхове, халюцинации и други признаци на емоционален и психологически стрес. Вътрешните борби на Макбет отразяват вътрешния конфликт между желанието му за власт и знанието му, че това, което е направил, е морално погрешно.
Въпреки своята жестокост и безпощадност, Макбет също е показан като симпатичен герой. Той се измъчва от вината си и осъзнава ужасните последици от действията си. Понякога той изразява съжаление и желание да се освободи от бремето на делата си. Тази сложност добавя дълбочина към характера му и го прави нещо повече от просто едноизмерен злодей.
В заключение, Макбет е психологически сложен и добре развит персонаж, чиято трансформация от лоялен воин в корумпиран тиранин е централна за темите и сюжета на пиесата. Неговото слизане в мрака и борбата му с чувството за вина отразяват разрушителната сила на амбицията и алчността и оставят траен ефект върху публиката.