1. Монарх, борещ се със скръб и криза :Филмът улавя емоционалния смут и личната скръб, преживяна от кралицата след смъртта на Даяна. Тя е показана как се бори с вътрешните си чувства, докато се опитва да поддържа спокоен и стоичен публичен образ.
2. Конфликтни задължения срещу човешка емоция :Филмът представя кралица Елизабет като разкъсвана между задълженията си на конституционен монарх и личните си емоции. Тя се бори с балансирането на очакванията на обществото за монархията с желанието си да защити семейството си и да изрази собствените си чувства.
3. Устойчивост на промяна :Кралицата първоначално е устойчива на промени и предпочита да следва традиционните протоколи. Тя се бори да се адаптира към развиващите се обществени настроения и съвременния медиен пейзаж.
4. Влияние зад затворени врати :Въпреки привидно безсилната роля на конституционен монарх, филмът представя кралица Елизабет като все още упражняваща влияние зад кулисите. Тя участва в лични разговори и консултации, като фино оформя решения.
5. Уязвимост и мъдрост :С напредването на филма фасадата на стоицизма на кралицата постепенно се разпада, разкривайки нейните уязвимости. Тя демонстрира мъдрост и разбиране, като признава необходимостта от адаптиране към обществените промени и обществените очаквания.
6. Учене от Тони Блеър :Връзката между кралицата и министър-председателя Тони Блеър е централен аспект на филма. Първоначално те имат различни подходи за справяне с кризата, но с течение на времето кралицата започва да уважава и да се учи от прозренията на Блеър за общественото мнение.
7. Емоционално израстване :До края на филма кралица Елизабет е претърпяла значителен емоционален растеж. Тя еволюира от монарх, вкоренен в традициите, до човек, готов да прегърне промяната, макар и предпазливо.
Като цяло, портретът на кралица Елизабет в „Кралицата“ я подчертава като сложна личност, попаднала в исторически момент на криза, балансирайки между личната скръб, дълга, традицията и развиващите се очаквания на монархията.