Юлий Цезар
Юлий Цезар е роден в Рим през 100 г. пр. н. е. в богато и политически свързано семейство. Той се издига до известност като военен командир, ръководейки успешни кампании в Галия, Британия и Египет. През 45 г. пр. н. е. той е назначен за пожизнен диктатор на Рим.
Цезар беше брилянтен военен стратег и харизматичен лидер. Той също така е бил покровител на изкуствата и литературата и е допринесъл за развитието на римското право. Въпреки това, той също беше безмилостен и амбициозен човек и желанието му за власт в крайна сметка доведе до падането му.
През 44 г. пр. н. е. Цезар е убит от група сенатори, водени от Марк Брут и Гай Касий Лонгин. Убийците вярвали, че Цезар става твърде силен и че е заплаха за Римската република.
Марк Антоний
Марк Антоний е роден в Рим през 83 г. пр. н. е. в благородническо семейство. Той беше близък приятел на Юлий Цезар и му служи като дясна ръка по време на военните кампании на Цезар. След убийството на Цезар, Антоний сключва съюз с Октавиан, осиновения син на Цезар.
Антоний и Октавиан първоначално успяха да победят убийците, но в крайна сметка започнаха да се карат за разделението на властта. Двамата съперници водят гражданска война, която завършва с победата на Октавиан в битката при Акциум през 31 г. пр.н.е.
Антоний избягал в Египет с любовника си Клеопатра, но бил победен от силите на Октавиан. Антоний се самоубива през 30 г. пр.н.е., а Клеопатра го последва в смъртта няколко дни по-късно.
Наследство
Юлий Цезар и Марк Антоний са две от най-важните фигури в римската история. Техните действия са оказали дълбоко влияние върху развитието на Римската империя и те продължават да бъдат изучавани и да им се възхищават векове след смъртта им.