- В древногръцкия и римския театър , цветът играе важна роля в обозначаването на героите и техния социален статус. Например в гръцкия театър хорът често носеше дрехи в цвят шафран, докато трагичните герои носеха лилави. В римския театър героите носеха цветове, които отразяваха социалната им класа, като сенаторите носеха лилаво, а робите - кафяво или сиво.
- През Средновековието и Ренесанса , цветовата символика се използва широко в театъра за предаване на религиозни и морални идеи. Например червеното често се използва за представяне на грях, страст и насилие, докато синьото се свързва с божественост, чистота и истина.
- През 18-ти и 19-ти век , цветът става все по-важен за създаването на настроение и атмосфера в театралните постановки. Например в романтичните драми наситено синьото и лилавото се използват, за да създадат усещане за мистерия и меланхолия, докато в комедиите ярко жълтите и зелените цветове се използват, за да предизвикат весело и безгрижно настроение.
- С появата на електрическото осветление в края на 19 век , цветът в театъра стана още по-нюансиран и изтънчен. Използването на цветно осветление позволява по-голям контрол върху цялостната атмосфера и настроение на постановката. Дизайнерите вече могат да създават драматични ефекти, като хвърлят цветна светлина върху актьори, декори и реквизити.
Днес цветът продължава да играе жизненоважна роля в театралните продукции. Използва се за предаване на информация, създаване на настроение и подобряване на цялостното визуално изживяване за публиката. Цветът е един от най-фундаменталните елементи на театъра и използването му се е развило и адаптирало през вековете, за да отговори на нуждите и изискванията на променящите се артистични стилове и практики.