- Изцяло мъжки актьорски състав: Жените не са имали право да играят на сцената в елизабетинска Англия, така че всички женски роли се играят от мъже. Това доведе до разработването на специализирана актьорска техника, известна като "момчета актьори", които бяха обучавани от ранна възраст да играят женски герои.
- Сложни костюми: Елизабетският театър е известен с пищните си костюми, които често отразяват социалния статус и богатството на героите. Костюмите често са направени от скъпи тъкани и са украсени със сложни бродерии, бижута и други украшения.
- Минимални комплекти: Елизабетските сцени обикновено бяха голи, с малко или никакви декори. Това се дължеше отчасти на факта, че театрите често бяха временни структури и беше непрактично да се изграждат сложни декори. Използването на минимални декори обаче позволи по-голяма гъвкавост при постановката и насърчи публиката да използва въображението си, за да създаде обстановката.
- Участие на публиката: Елизабетинската публика често беше много вокална и интерактивна. Те аплодираха, освиркваха и подвикваха актьорите и дори понякога хвърляха неща по сцената. Това ниво на участие на публиката помогна да се създаде усещане за общност и вълнение в театъра.
- Импровизация: От елизабетинските актьори се очакваше да могат да импровизират и да отговарят на реакциите на публиката. Това доведе до голяма доза спонтанност и креативност в изпълненията.
- Уроци по морал: Много елизабетински пиеси са написани, за да преподават морални уроци. Тези пиеси често изследват теми като любов, чест, предателство и отмъщение. Уроците, които тези пиеси преподаваха, бяха от значение за живота на публиката и помогнаха за оформянето на моралните ценности на елизабетинското общество.