1. Символика на вина и корупция: След убийството на Дънкан, Макбет изпитва вина и е погълнат от параноя и несигурност. Той започва да си представя кръв по ръцете си и този образ става постоянно напомняне за неговото престъпление. Гледката на кръвта го преследва и става видима проява на вътрешната му поквара.
2. Метафорична употреба: Уилям Шекспир използва кръвта метафорично в цялата пиеса. Макбет призовава тъмните сили и духове по време на пиесата и тези свръхестествени същества често се наричат „инструменти на мрака“ или „духове на смъртта“. Кръвта е свързана с тези злонамерени сили, което предполага покваряващото влияние на злото и амбицията върху душата на Макбет.
3. Кръвта като мотив: Кръвта е повтарящ се образ в цялата пиеса. Първата среща на Макбет с вещиците е белязана от тяхното пророчество, че той ще стане тан на Каудор и в крайна сметка крал на Шотландия. Тези пророчества са придружени от видения за кръв, създавайки зловеща атмосфера и предвещавайки предстоящите кървави събития.
4. Ритуалистичен символизъм: Кръвта играе роля в определени сцени с ритуални елементи. Например в действие IV, сцена I, заветът на вещиците участва в ритуал, включващ кръв, докато разбъркват котел и изричат своите пророчества. Кръвта в този контекст представлява проливането на живот и призоваването на свръхестествени сили.
5. Ирония и справедливост: Кръвта се използва и за подчертаване на иронията и поетичната справедливост в пиесата. Когато лейди Макбет се опитва да измие въображаемата кръв от ръцете си, тя се измъчва от вина и в крайна сметка изпада в лудост. Кръвта символизира нейните неизмими грехове и възмездието, пред което е изправена.
Използвайки мотива за кръвта по различни начини, Уилям Шекспир засилва темите на пиесата за вина, насилие и морален упадък. Пиесата изследва последствията от действията на Макбет, предавайки, че кръвта означава не само физическо кръвопролитие, но и замърсяването и покварата на човешката душа.