Нативата тийн студийна публика беше незаменима за идентичността и културното влияние на шоуто:
Танцуващи тийнейджери създадоха подписния изглед на шоуто – автентичен, енергичен, аспиративен за гледачите у дома.
Дик Кларк се ангажираше директно с тях: въпроси-отговори, конкурси, сегменти „Rate-a-Record“. техните реакции измерваха потенциал за хит.
Ентусиазмени (или равнодушни) отговори влияеха на решения за поканване на артисти – тези, които „играеха добре“ пред студио, получаваха повторни покани.
Отразиваше развиващата се младежка култура: мода, танцови стилове (The Twist, The Fly, The Pony), сленг, расова интеграция (шоуто се десегрегира 1957).
Стилове, видяни в шоуто, се разпространяваха национално – дрехи, прически, танцови движения – правейки публиката де-факто трендсетъри.
Без тях Bandstand щяло да е стерилен лип-синк шоу케이с; с тях стана жив архив на американската адолесцентност.