1. Леко безпокойство: Това се характеризира с нервност и пеперуди в стомаха, придружени от ускорен пулс и изпотяване. Индивидът обаче все още е в състояние да функционира и да се представя адекватно.
2. Умерено безпокойство: Този етап се характеризира с по-интензивни физически симптоми, като треперене, замаяност и мускулно напрежение. Индивидите може да изпитат чувство на съмнение в себе си, но все пак са в състояние да завършат изпълнението си, макар и вероятно с известна трудност.
3. Тежка тревожност: На този етап хората могат да изпитат екстремни физически и емоционални симптоми, като пристъпи на паника, гадене и замъглено зрение. Може да им е трудно да мислят ясно и може да им е трудно да запомнят репликите или материала си. Те могат да се оттеглят или да замръзнат, неспособни да продължат изпълнението си.
4. Изтощителен страх: Това е най-тежкият стадий на сценична треска, при който хората са напълно обхванати от страх и безпокойство. Те могат да преживеят пълен психически и физически срив, което да направи невъзможно изпълнението изобщо. Това може да доведе до дългосрочно избягване на ситуации на изпълнение.
5. Социално тревожно разстройство: В някои случаи сценичната треска може да е симптом на основно заболяване като социално тревожно разстройство (SAD). Хората със САР изпитват силна тревожност и самосъзнание в социални ситуации и сценичната треска може да бъде проява на тази по-широка тревожност.
Степента на сценична треска може да варира в зависимост от фактори като личността на индивида, опит, самочувствие и подготовка. Освен това естеството на изпълнението (напр. размер на публиката, лична значимост, ниво на трудност) също може да повлияе на тежестта на сценичната треска.