Глобус театърът (1599) използва извитна сцена с четири отделни изпълнителски зони, позволяващи бързите смени на сцени на Шекспир, сверхестествени ефекти и интимна връзка с публика.
Основно играещо пространство, извито в двора. Окръжена от три страни от наземните гледачи. Тук се случват повечето диалози, монолози и действие. Няма завеса — сцените текат непрекъснато.
Влезло пространство на заден план, маскирано с завеси. Използва се за „открити“ сцени (спален, пещери, гробници) — напр. гробницата на Жюлиет, шахматната игра на Фердинанд и Миранда. Може да се разкрива/затваря за драматичен ефект.
Галерия над вътрешната сцена. Служи като: градски стени (балконът в Ромео и Жюлиет), замъчни бастиони (Хамлет), небе/небеса (богове слезят чрез люк), галерия за музиканти. Поддържана от столбове, боядисани като мрамор.
Триетажна структура зад сцената: гримови стаи (тайринг = облекло), склад за реквизити, гардероб, механизми за люкове/летна система. Врати наляво/надясно за влизане/излизане. Не е изпълнително пространство, но есенциална инфраструктура.
Тази гъвкава архитектура е проектирана за пьесите, написани за нея.