Експозицията е литературно средство, използвано за предоставяне на необходимата основна информация на публиката относно обстановката, героите, сюжета и други подходящи подробности. Често се използва в или близо до началото на пиесата, за да установи контекста и да предостави на публиката информацията, от която се нуждае, за да разбере и да се ангажира с историята.
Експозицията може да има различни форми, като например:
1. Директно разказване: Драматургът може да използва разказвач или един от героите, за да предостави директно основната информация на публиката. Това може да стане чрез речи, монолози или диалог между героите.
2. Диалози с герои: Героите могат да участват в разговори, които естествено разкриват важна информация за миналото, техните взаимоотношения и събитията, довели до настоящата ситуация.
3. Ретроспекции: Драматургът може да използва ретроспекции или поредици от сънища, за да пренесе публиката към по-ранни събития, които осигуряват подходящ контекст за текущия сюжет.
4. Реквизити и настройка: Използването на специфичен реквизит, костюми и сценография може също да предаде основна информация за героите, техния социален статус и историческия период, в който се развива пиесата.
5. Начален припев: В древногръцките пиеси хорът често служи за предоставяне на експозиция и въвеждане на основните теми на пиесата.
Експозицията е от решаващо значение за поставянето на сцената и изграждането на основата на историята. Като предоставя необходимите основни познания, той помага на публиката да се свърже с героите и събитията и да проследи разгръщащия се разказ.