Изпълнението на „В очакване на Годо“ беше важно за сараевските актьори, защото им даде усещане за надежда и устойчивост във време на огромни трудности и несигурност. Темите на пиесата за чакането, страданието и човешкото състояние резонираха дълбоко както сред актьорите, така и сред публиката, които видяха паралели със собствените си преживявания сред продължаващия конфликт.