Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Театър >> Сценични продукции

Защо „Чакайки Годо“ беше важно в обсадена Сараево

През 1993–94 г., по време на обсада на Сараево, Сузан Сонтаг постави „Чакайки Годо“ в театър, осветен със свещи. За актьорите и публиката — живеещи под снайпърски огън, гранатометни удари, глад — пiesa на Бекет не беше абсурдизъм; тя беше документална.

Безкрайното, безсмисленото чакане на скитниците огледа чакането на гражданите за вода, избягване на гранати, чакане на конвоите на ООН, чакане на края на войната. „Нищо не се случва, никой не идва, никой не тръгва, е грозно“ беше техен ежедневен дневник. Въпреки това пiesa настойчиво упоритост — Владимир и Естрагон продължават — предложи радикален модел на устойчивост. Да я играеш означаваше: Ние все още сме тук. Ние все още говорим. Ние все още чакаме, заедно. Тя превърна отчаяние в споделен, Trotzки ритуал на оцеляване.

Сценични продукции

Related Categories