През средновековието терминът "сцена" често се използва за описание на повдигната платформа или скеле, използвани за публични представления, като пиеси, конкурси и религиозни церемонии. Тези сцени често са били временни структури, издигнати на градски площади или други обществени места.
През периода на Ренесанса концепцията за сценичен дизайн и постановка става по-усъвършенствана. Построени са постоянни театрални сгради и сцената става все по-неразделна част от цялостното театрално преживяване. Сцената често беше украсена със сложни декори и реквизит, а използването на светлинни и звукови ефекти стана по-разпространено.
В съвременната епоха терминът „сцена“ се използва за обозначаване на различни пространства за представления, включително сцени на авансцената, сцени на тласък и сцени на арена. Всеки тип сцена има своите уникални характеристики и предимства, а изборът на сценичен дизайн зависи от специфичните изисквания на представлението.
Като цяло, произходът на думата „сцена“ може да бъде проследен назад до древногръцката концепция за временен подслон, използван за представления, и тя се е развила с течение на времето, за да обхване цялата зона на представление в театрален контекст.