Как лондонци знаеха за представления в Глобъса: Афиши, знамена и устна предаваемост
Няма фиксиран график – афиши и устна предаваемост
Глобусът нямаше постоянна трупа и публикуван сезон. Информацията cirkулираше чрез:
1. Афиши (плакати)
- Едностранчени разпечатани обяви
- Полепвани на църковни врати, пазарни столбове, стени на механи, градски порти
- Посочваха: заглавие на пиесата, дата, час, специални атракции („С нови дополнения!“)
- Оцелели примери: Британска библиотека, Фолгерова библиотека на Шекспир
2. Тръби/знамена сигнали
- Знаме, издигнато на покрива на театъра = представление в този ден
- Тръбен взрив от кулата ~1 час преди заводи
- Цветово кодиране (легенда): черно=трагедия, бяло=комедия, червено=история (спорно)
3. Устни мрежи
- Актьори/гласове, обяви в улиците
- Разговори в механи, водолази (фериботни оператори) разнесат вестите
- Ученически мрежи – двигатели на младежката култура
4. Репутация на покровител/трупа
- Лорд Чембърлейнс/Кралските мъже = сигнал за качество
- Звездни актьори (Бърбейдж, Кемп, Армин) привличаха тълпи
Все още няма вестници
Първият англиски ежедневик (Daily Courant) = 1702. Театралната реклама се базираше на ефемерен печат + публичен ритуал.
Модерна реконструкция
Шекспировият Глобус (1997+) използва: уебсайт, имейл, социални медии, разпечатени брошури – цифровите наследници на афишата.