„Небесата“ в Глобус театъра: Функции и символизъм
Небесата – оцветеният, навесовиден покрив над сцената на Глобус – бяха далеч повече от защита от времето. Те бяха теологическа и театрална машина.
Три ключови роли
- Сценографски ефекти: Оцветени платове изобразявали облаци, звезди, слънце, луна, зодия. Машинари (виче, капани) сваляли „богове“, ангели, духове – деус екс махина буквализиран. Юпитер слез в Симбелин; духове влизаха в Хамлет.
- Божествени/сверхестествени появи: Герои влизаха/излизаха „отгоре“ – сигнализирайки небесен или адски произход. Небесата правиха вертикалната оса сакрална: Ад (капана по-долу), Земя (сцена), Небе (покрив).
- Символично представяне: Оцветените небеса напомняха на публиката: божествен ред надглежда човешкия хаос. В историческите пiese, Бог гледа царе. В трагедиите, справедливостта чака. Навесът беше постоянна визуална проповед.
Детайли на дизайна
- Поддържани от две масивни колони (колоните „Херкул“).
- Долната страна оцветена: знаци на зодия, небесни тела, облаци – често златно на синьо.
- Капана в центъра за слезове/изкачвания.
- Скрити машинари в мансардата за ригване.
Защо имаше значение
Елизабетанската публика живееше в вертикално ориентиран космос. Небесата правиха тази космология видима. Всеки пiesa, изпълнена под тях, участваше в същия метафизичен рамък – независимо дали героите го признаваха или не.
Небесата на Глобус не бяха украса. Те бяха третият нем 캐릭터 на пiesaта: божественият свидетел.