17-вековни гледове върху играта: От рекреация до необходимост за развитие
17-ти век отбеляза смяна от разглеждане на играта като просто досуг към признаване на нейната развителна стойност:
- Играта като естествена: Философи наблюдават игра при животни и хора, твърдейки, че е вродено склонност, а не лекотия.
- Физическо развитие: Педагози и лекари подчертават външната игра за здраве, сила, координация.
- Умствено развитие: Играта насърчава креативност, въображение, решаване на проблеми, интелектуално изследване.
- Социјално развитие: Играта учи взаимодействие, емпатия, сътрудничество, морално разсъждаване.
- Художествен израз: Игриви елементи влизат в литература, изкуство, музика, признавайки креативността.
- Диверсификация: Освен спортове, наваксват вътрешни игри, играчки, дъскови игри и въображаема игра.
Тази епоха положи основите за съвременното разбиране на играта като есенциална за холистичния човешки растеж.