1. Древна Гърция:Най-ранните официални театри възникват в древна Гърция през 5-ти век пр.н.е. Гръцкият театър е бил тясно свързан с религиозните празници, особено с поклонението на Дионисий, бога на виното и плодородието. Амфитеатрите са построени с кръгло или полукръгло разположение на местата за сядане около централно пространство за представление. Той постави основите на драматични форми като трагедия и комедия.
2. Римска империя:Римляните възприели и разширили гръцката театрална традиция, изграждайки по-големи и по-сложни амфитеатри. Те въведоха концепцията за постоянни театрални сгради и разработиха сложни сценични машини и специални ефекти. Римските театри са били използвани не само за пиеси, но и за гладиаторски състезания и други публични зрелища.
3. Средновековен театър:През Средновековието театърът приема различни форми. Религиозни пиеси, известни като мистериозни цикли и морални пиеси, се изпълняваха в църковните дворове, на градските площади и в залите на гилдиите. Тези пиеси представят библейски истории, религиозни притчи и морални уроци.
4. Ренесансов театър:Периодът на Ренесанса видя възраждане на интереса към класическия гръцки и римски театър. Учените изучават древни текстове и съживяват древни пиеси, което в крайна сметка води до развитието на съвременния театър. В Италия се появява commedia dell'arte, форма на импровизиран театър, който оказва влияние върху актьори и писатели в цяла Европа.
5. Елизабетински театър:В Англия по време на елизабетинската епоха (16-ти век) театърът процъфтява със създаването на постоянни театрални зали като The Globe Theatre. Драматурзи като Уилям Шекспир са писали пиеси, които показват потенциала на театъра като средство както за забавление, така и за философско изследване.
6. Модерен театър:Театърът продължава да се развива в модерната епоха с появата на нови форми като експериментален театър, абсурдна драма и музикален театър. Иновациите в осветлението, звука и сценичните изкуства, както и пробивите в режисьорските и актьорските техники, допринесоха за продължаващото развитие на театъра като динамична и многостранна форма на изкуство.
Следователно, вместо да се приписва на един изобретател, концепцията и развитието на театъра трябва да се разглеждат като колективно усилие, което обхваща векове и култури, със значителен принос от различни цивилизации и художници през цялата история.