Използването на религиозна музика и кръст като реквизит в танцево представление на студия поднася две основни правни области, макар исходите да варират по юрисдикции.
Ако религиозната музика е защитена от авторско право, публичното ѝ изпълнение – особено за печалба – без лиценза може да constituира нарушение. Държателът на авторското право може да иска щети или спирателно предписание.
В САЩ Първата поправка защитава религиозното изразяване. Студията може да аргументира, че артистичното използване на кръст е защитена реч. Обаче други могат да твърдят за обида или държавно подкрепа на религия. Съдове балансират свободното изразяване срещу клаузите за установяване на религия. Частните студии obecно имат широка артистична свобода, но контекстът е важен (напр. държавно финансиране, пленена аудитория).
Съдебни искове са възможни, но не гарантирани; исходите варират широко.