Трубадурите бяха част от културно движение, известно като "придворна любов", което прославяше рицарския идеал за преданост към благородна дама. Техните песни често изразяват както радостите, така и скърбите на несподелената любов и се характеризират със своите сложни мелодии и изискани текстове.
Те обикновено си акомпанираха на еднострунна лютня, наречена трубадур и често изпълнявана пред съдилища и аристократични събрания.
Някои от най-известните трубадури включват Бернарт де Вентадорн, Джауфре Рудел и Маркабру. Техните творби оказват дълбоко влияние върху развитието на западната литература и музика и оставят трайно наследство върху труверите (лирически поети-музиканти в Северна Франция), средновековната литература и традицията на "amour courtois".