В Санна нощна мечта, пiesaта-в-пiesaта – „Най-жалобната комедия и най-жестоката смърт на Пирам и Тисбе“ – е мастерклас в любителска театрална некомпетентност. На нейното кормило стои Питър Куинс, дърводелец по професия и де факто лидер на „грубите механици“.
Куинс не режисира по призвание, а по подразбиране. Той разпределя роли, планира репетиции и произнася пролога – не защото притежава театрална визия, а защото някой трябва да организира хаоса. Неговите решения за кастинг са легендарно абсурдни: балон-ремонтникът Ботъм като романтичен главен герой Пирам; казанджията Флут като героиня Тисбе (с голямо нежелание); дърводелецът Снаут като Стена; кроячът Старвелинг като Месечина; дърводелецът Снаг като Лъв.
Шекспир използва режисьора Куинс за сатира на претенциите и ямите на любителския театър: погрешно произнасяне („odorous“ за „odious“), буквално мислене на постановка (мъж, носещ храст за да представи стена), и извишена самоувереност на безталантните. Въпреки това има приязнь в насмешката. Искреността на механиците – техните истински желания да „угодят“ на herceга и херцогинята – издига техния провал до нещо допиращо.
Изкривеният пролог на Куинс – „Ако обидим, е с нашата добра воля“ – обобщава цялото предприятие на механиците: доброжелателно, технически катастрофално и странно приятно. Неговата режисьора, за всека нейна некомпетентност, произвежда представление, което постига това, на което целият театър стреми: държи огледало пред природата, макар и закривено.
Питър Куинс ни напомня, че импулсът да правиш театър – да разказваш истории заедно, колкото и неумело – е сам по себе форма на общност. Дърводелецът, който режисира пiesa за трагична любов в гора извън Атина, е по своя начин не по-малко създател на светове от драматурга, който написа Санна нощна мечта.