Мексико има дълга и богата история на театър, датираща от предколумбийския период.
Азтеците са имали театър, включващ музика и танц, както е свидетелствано от испанските навлезачи. Неговата директна документация е загубена, но е известно, че ранни мисионери са го свидетелствали.
След испанското нашествие, светският театър се развива бързо и отразява традициите и вкуса на Испания.
Ранната част на 19 век показва спад в мексиканския театър, отчасти поради войни. Стиловете отразяват испански класицизъм. По-късно, обаче, европейски романтизъм пристига. В същото време, националистично самосъзнание се ражда и се отразява в мексиканския театър. Нови световни легенди започват да възникват в мексикански пьеси в произведенията на Родригес Галван.
Испанското влияние остава доминантно до края на Мексиканската революция, когато драматурзите започват да пишат на мексикански испански. Експерименталният театър започва да процъфтява. През 1950-те реализмът е доминантен, а от 1960-те драматурзите отново започват да пишат дървии работи.
Театърът е здрав, разнообразен и широко разпространен през Мексико. Той отразява националната култура и често историята ѝ. Неговите много форми включват уличен театър, международен театър и театър на азтечески и мая езици.