Негодуванието и отчаянието:
* Потисничеството на капитала: Катнис дълбоко негодува от столицата и нейното потисническо управление. Тя гледа на Игрите като на жесток спектакъл, предназначен да държи окръзите в съответствие и изпитва отвращение към екстравагантността и апатията на Капитолия към страданието на окръзите.
* Икономическа несправедливост: Катнис става свидетел на суровата реалност на бедността и липсата на ресурси в Окръг 12. Тя презира несправедливото разпределение на богатството и експлоатацията на районите от страна на столицата.
* Загуба и травма: Игрите на глада са дълбоко белязали Катнис и нейната общност. Тя носи тежестта на загубата и травмата, чувствайки се в капан в система, предназначена да увековечи страданието.
Проблясъци на надежда:
* Лоялност към своя район: Въпреки негодуванието си, Катнис показва лоялност към своя район и неговите хора. Тя рискува живота си, за да ги защити, и изпитва силно чувство на отговорност към тяхното благополучие.
* Устойчивост: Действията на Катнис в Игрите и нейният последвал бунт вдъхновяват другите да се противопоставят на управлението на Столицата. Това й дава искрица надежда за бъдеще, в което областите са свободни от потисничество.
* Човещина и състрадание: В книгите Катнис проявява актове на състрадание и съпричастност към другите, дори тези извън нейния район. Това предполага фундаментална вяра в доброто на човечеството, дори в лицето на изключителни трудности.
Като цяло, чувствата на Катнис към Панем са сложна смес от негодувание, отчаяние и крехка надежда за по-добро бъдеще. Тя вижда системата като дълбоко погрешна и несправедлива, но остава решена да се бори за свят, в който нейните хора могат да живеят свободни от тиранията на столицата.