1. Използване на лайтмотиви:
Моцарт използва лайтмотиви, които са повтарящи се музикални теми, свързани с конкретни герои, обекти или емоции, за да създадат музикални връзки и да подчертаят разказа. Например във „Вълшебната флейта“ лайтмотивът за Зарастро, мъдрия първосвещеник, е бавна, тържествена мелодия, докато Кралицата на нощта се характеризира с бърза, развълнувана тема. Тези музикални мотиви помагат да се установи самоличността на героите и насочват емоционалната реакция на публиката към тях.
2. Музикален контраст и съпоставяне:
Моцарт умело използва музикален контраст и съпоставяне, за да засили драматичното напрежение и да предаде контрастни емоции. Например в „Дон Жуан“ веселата, игрива музика от първо действие контрастира рязко с мрачната и предчувствена музика от второ действие, отразявайки преминаването от младежката лекомислие към моралното възмездие. Такива контрасти създават усещане за драматично очакване и подчертават емоционалната тежест на разгръщащите се събития.
3. Арии и ансамбли:
Оперите на Моцарт включват богат набор от арии, дуети, триа и други ансамблови пиеси, които допринасят за драматичното развитие на сюжета. Ариите, по-специално, служат като моменти на емоционално изразяване на отделните герои, позволявайки им да предадат своите вътрешни мисли и чувства. В ансамблите взаимодействията и взаимодействието на вокалните линии на героите създават драматично напрежение и развиват сюжета.
4. Хармонични промени и дисонанс:
Оперите на Моцарт са известни със своето хармонично богатство и използване на хроматична хармония, което може да създаде усещане за напрежение, несигурност или напрежение. Той използва хармонични промени и дисонанс ефективно, за да отразява емоционалните състояния на героите и да засили драматичното въздействие на определени сцени. Например сцената на преследването на Донна Анна от Дон Жуан в „Дон Жуан“ се характеризира с интензивна хармонична нестабилност, създаваща напрежение до драматичната конфронтация между двамата.
5. Оркестрови интерлюдии и речитативи:
Оперите на Моцарт включват речитативи и оркестрови интерлюдии, които играят решаваща роля в развитието на сюжета. Речитативите, състоящи се от изпята реч на солист, придружена от оскъден инструментален съпровод, осигуряват наративна експозиция и задвижват историята напред. Оркестровите интерлюдии, от друга страна, предлагат музикален коментар и създават настроение и атмосфера, засилвайки драматичното въздействие на ключовите сцени.
Чрез умелото използване на тези музикални структури и взаимоотношения, Моцарт издига своите опери отвъд простото забавление, превръщайки ги в мощни драматични произведения, които резонират емоционално и интелектуално с публиката. Неговото използване на музика за подобряване на сюжета и задълбочаване на характеристиките остава отличителна черта на неговия оперен гений и е повлияло на оперни композитори от поколения.