- "Турандот" от Джакомо Пучини (1926) се смята за последната "веристична" опера, известна с реалистичното си изобразяване на ежедневието и човешките емоции.
- „L'Amour des trois oranges“ от Сергей Прокофиев (1921) е една от последните големи опери от руската имперска епоха, съчетаваща авангардни музикални елементи с фантастична история.
- "The Rake's Progress" от Игор Стравински (1951) често се разглежда като последната от модернистките опери, известна със своята сложна и дисонансна музика и алегорична история.
- „Никсън в Китай“ от Джон Адамс (1987) се смята за забележителност на съвременната опера, засягайки политически теми и използвайки минималистични музикални техники.
- „Dog Days“ от Дейвид Т. Литъл (2012) е забележителна скорошна американска опера, известна с изследването си на лични и социални проблеми и използването на различни музикални влияния.
Това са само няколко примера, а понятието „последна опера“ остава субективно и зависи от различни фактори като исторически периоди, музикални стилове и културен контекст.