Съдба и пророчество :Боговете, особено Аполон и Тирезий, играят решаваща роля в разкриването на трагичната съдба на Едип и пророчеството около него. Оракулът на Аполон предсказва, че Едип ще убие баща си и ще се ожени за майка си, подготвяйки сцената за разгръщащата се трагедия.
Божествена намеса :Боговете се намесват пряко в живота на героите. Аполон изпраща чума върху Тива като наказание за замърсяването на града и боговете манипулират събитията, за да доведат до изпълнението на пророчеството.
Слепотата на Едип :Трагичното падение на Едип се приписва отчасти на неговото високомерие и невежеството на волята на боговете. Отказът му да приеме истината и арогантността му към боговете допринасят за неговото падение.
Божествена справедливост :Боговете са представени като изпълнители на божественото правосъдие. Те наказват онези, които се противопоставят на волята им и се стремят да нарушат естествения ред, както се вижда от трагичната съдба на Едип.
Морални уроци :Пиесата изследва по-широки морални уроци и последствията от човешките действия. Чрез взаимодействията на героите с боговете, историята подчертава важността на смирението, самосъзнанието и уважението към божествения авторитет.
Като цяло гръцките богове в „Едип царят“ служат като мощни външни сили, които оформят живота на героите и движат трагичните събития в пиесата. Тяхното участие подчертава взаимодействието между човешките действия, божествената намеса и последствията, произтичащи от оскверняването на боговете.