Ето няколко причини, поради които Шекспир използва ямбичен пентаметър в пиесите си:
1. Традиция: Ямбичният пентаметър има дълга история на употреба в английската поезия преди времето на Шекспир, датираща от Средновековието. Смята се за традиционен метър за сериозна драма и поезия и Шекспир го приема като начин да свърже работата си с тази установена литературна традиция.
2. Наблягане: Редовният ритъм на ямбичния пентаметър помага да се привлече вниманието към важни думи и фрази в ред от стих. Това позволява на Шекспир да подчертае ключови моменти и идеи в своите пиеси, като гарантира, че те ще бъдат запомнящи се за публиката.
3. Емоция: Ямбичният пентаметър може да помогне за предаване на различни емоции и създаване на специална атмосфера в сцена. Например бързият, ритмичен ямбичен пентаметър може да създаде усещане за неотложност или вълнение, докато по-бавният, по-умишлен ямбичен пентаметър може да създаде усещане за тържественост или размисъл.
4. Характеризиране: Шекспир използва ямбичен пентаметър, за да прави разлика между различните герои в пиесите си. Герои с по-висок социален статус, като крале и кралици, често говорят в ямбичен пентаметър, докато герои с по-нисък статус могат да говорят в проза или по-прости стихове. Това използване на метър помага да се предаде социалната йерархия и черти на характера.
5. Гъвкавост: Ямбичният пентаметър може да се използва гъвкаво за създаване на различни ефекти. Например, Шекспир понякога "разчупва" ямбичния пентаметър, като въвежда допълнителни неударени срички или "женски окончания" (редове, завършващи с неударена сричка). Тези отклонения от обичайния модел могат да добавят акцент, да създадат изненада или да имитират естествени модели на реч.
Като цяло използването на ямбичен пентаметър от Шекспир в пиесите му е умишлен избор, който служи на редица художествени цели, включително създаване на усещане за традиция, подчертаване на важни идеи, предаване на емоция, разграничаване между героите и поддържане на гъвкавост в стиховете му.