1. Катарзис :Теорията на Аристотел за катарзиса предполага, че публиката изпитва освобождаване на емоции, като съжаление и страх, по време на трагедия. Познаването на неизбежното падение на Едип би засилило тези емоции, тъй като публиката би очаквала трагичните събития да се разгръщат.
2. Драматична ирония :Концепцията за драматична ирония, при която публиката е наясно с информация, която героите не са, би създала усещане за съспенс и напрежение. Познаването на публиката за съдбата на Едип би я накарало да се ангажира повече с неговото пътуване и действия.
3. Емпатия към характера :Осъзнаването на трагичната съдба на Едип би могло да насърчи по-дълбоко съчувствие към героя. Публиката може би е изпитала смесица от съчувствие към страданието на Едип и чувство на страх, знаейки по какъв път е тръгнал.
4. Морално съзерцание :Изследването в пиесата на теми като съдба, високомерие и търсене на истината би резонирало сред древногръцката публика. Знаейки резултата, те биха могли да размишляват върху моралните уроци и да обмислят последствията от действията на Едип.
5. Художествена оценка :Познаването на края позволи на публиката да оцени умението на драматурга да създаде завладяващ разказ и да създаде драматично напрежение. Те биха могли да се съсредоточат върху артистичността и структурата на пиесата, вместо да бъдат изненадани от обратите на сюжета.
В заключение, запознатостта на древногръцката публика с края на „Едип цар“ би обогатила преживяването им от пиесата чрез усилване на емоционалните реакции, създаване на драматична ирония, насърчаване на съпричастност, насърчаване на морално съзерцание и позволяване на по-дълбоко оценяване на занаята на драматурга.