Сопраното обикновено се разделя на две подгрупи:колоратурен сопран и лиричен сопран. Колоратурните сопрани са известни със своята ловкост и способност да пеят бързи, сложни вокални пасажи, докато лиричните сопрани имат по-топъл и експресивен тон, често най-подходящ за роли, които изискват емоционална дълбочина и драматичен израз.
В хор сопраните обикновено пеят най-високата хармония или мелодична линия. Те често имат най-изпъкналите и орнаментирани части, тъй като техните гласове могат да се пренесат върху другите части и да създадат усещане за лекота и яркост в цялостния звук на хора. Сопрановите партии могат да варират по трудност и диапазон, от относително прости мелодии до изключително взискателни и виртуозни пасажи, които изискват вокална експертиза.
Важно е да се отбележи, че терминът "сопрано" се използва предимно в класическа музика, опера и хорови настройки и не е задължително да се прилага в други музикални жанрове или контексти.