Ето по-подробна разбивка на динамиката, използвана в Лунната соната:
* Първа част (Adagio sostenuto) :Първата част започва с мека, нежна мелодия в дясната ръка, придружена от просто арпеджио в лявата ръка. Динамиката остава сравнително мека през цялото движение, само с няколко внезапни превключвания към силна.
* Втора част (Алегрето) :Втората част е много по-разнообразна като динамика. Започва със силна и напориста тема в дясната ръка, която след това е последвана от по-мека и по-лирична част. Динамиката продължава да се променя по време на движението, с внезапни промени от силно към тихо и обратно.
* Трета част (Presto agitato) :Третата част е най-драматичната от трите части. Започва със силна и развълнувана тема, която след това е последвана от поредица от меки и лирични части. Динамиката продължава да се променя по време на движението, с внезапни промени от силно към тихо и обратно. Частта завършва с мощен и величествен фортисимо акорд, който довежда парчето до задоволителен завършек.
Лунната соната е шедьовър на динамичния контраст. Умелото използване на динамиката от Бетовен помага да се създаде усещане за драма, вълнение и мистерия в това емблематично музикално произведение.