Високомерието на Едип е очевидно в няколко ключови момента в пиесата. Например, когато за първи път му е казано от оракула в Делфи, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си, той отхвърля пророчеството като глупост и продължава пътуването си до Тива. По-късно, когато чумата поразява Тива и Едип започва да проучва причината, той отказва да повярва, че той може да е източникът на проблема. Той става все по-ядосан и разочарован, когато истината става по-ясна, но той все още отказва да я приеме.
Хамартията на Едип е важна, защото в крайна сметка води до неговото падение. Неговата гордост и самоувереност го заслепяват за истината за себе си и своето минало и в резултат на това той причинява собственото си унищожение. Пиесата служи като предупредителна история за опасностите от високомерието и значението на смирението.