1. Назначаването и конфликтът на интереси:
* Хенри II, проницателен и амбициозен крал, назначи своя близък приятел и съветник Томас Бекет за архиепископ на Кентърбъри през 1162 г. Това беше стратегически ход за осигуряване на лоялен и отстъпчив религиозен лидер.
* Въпреки това, лоялността на Бекет се променя, след като той става архиепископ. Той вижда себе си като защитник на църквата и нейните права, което го поставя в противоречие с желанието на краля да разшири кралската власт.
2. Конституциите на Кларендън:
* През 1164 г. крал Хенри II се опитва да установи система за кралски контрол върху Църквата чрез „Кларендънските конституции“. Тези закони имаха за цел да утвърдят кралската власт по въпроси като назначаване на духовници, съдене на духовници в кралските съдилища и събиране на църковни данъци.
* Първоначално Бекет се съгласи с конституциите, но по-късно отказа да ги подпише, позовавайки се на независимостта на църквата от кралска намеса. Този акт на неподчинение разпали конфликта.
3. Разочарованието на краля:
* Хенри II се чувства предаден от опозицията на Бекет. Той беше разочарован от непоколебимата подкрепа на архиепископа за правата на църквата и постоянното му неподчинение на властта на краля.
* Разочарованието на краля нараства, когато той се сблъсква с все по-големи предизвикателства пред властта си от вътре и извън Англия, а опозицията на Бекет изглежда допълнително отслабва позицията му.
4. Думите на краля и убийството на Бекет:
* Разочарованието на Хенри II кипи и той изрича известните думи:„Никой няма ли да ме отърве от този бурен свещеник?“ Тези думи, макар и не пряка заповед, бяха изтълкувани от някои от неговите рицари като призив за действие.
* На 29 декември 1170 г. четирима рицари, верни на краля, нахлуха в катедралата в Кентърбъри и убиха Томас Бекет, затвърждавайки го като мъченик за Църквата.
5. Последиците:
* Убийството на Томас Бекет шокира християнския свят и предизвика възмущение срещу крал Хенри II. Той беше принуден да направи публично покаяние за ролята си в събитието.
* Смъртта на Бекет допълнително засили силата на Църквата и затвърди възприемането на краля като тиранин.
По същество раздорът между Хенри II и Томас Бекет произтича от противоречиви амбиции, сблъсък между кралската власт и религиозната власт и лично негодувание, което кулминира в трагичен акт на насилие. Конфликтът остави трайно въздействие както върху Англия, така и върху църквата, оформяйки отношенията между короната и духовенството за векове напред.