Ето разбивка:
* „Проблемът“ е разрешен: Основният конфликт на пиесата е сблъсъкът между личностите на Феликс Унгер, чистият и невротичен герой, и Оскар Мадисън, разхвърляният и безгрижен. По време на пиесата опитите им да живеят заедно водят до постоянни спорове и разочарование. В крайна сметка те признават, че различията им са твърде големи, за да се справят, и Оскар решава да се изнесе.
* Възможност за съгласуване: Докато първоначално са ядосани и разочаровани, има чувство на помирение, когато осъзнават зависимостта си един от друг. Оскар дори казва:„Може би ще се върна, може би не. Никога не се знае“, оставяйки вратата отворена за бъдеща среща.
* Надежда за промяна: Краят подсказва, че и Феликс, и Оскар са отворени за промяна на поведението си, признавайки, че индивидуалните им навици са проблематични. Това означава, че те биха могли да функционират по-добре като съквартиранти, ако се научат да правят компромиси и да се адаптират.
Като цяло финалът на "Странната двойка" оставя у публиката усещане за надежда и възможност за двамата герои. Въпреки че връзката им може да е обтегната, има шанс за помирение и растеж, намеквайки за възможността за бъдеще, в което могат да намерят баланс и да живеят заедно по по-хармоничен начин.