1. Откриването на Едип за истинската му самоличност:
Една от централните перипетии в пиесата се случва, когато Едип открива, че несъзнателно е убил баща си Лай и се е оженил за майка си Йокаста. Това разкритие идва като шок за Едип, който е търсил убиеца на Лай и е вярвал, че е спасителят на Тива. Откритието напълно променя живота му и го изправя по пътя на самоунищожението.
2. Метафората на слепотата:
След като научава истината за миналото си, Едип се ослепява като форма на наказание за действията си. Тази физическа перипетия символизира вътрешната му слепота и разрушаването на неговия свят. Слепотата на Едип служи като метафора за неговата неспособност да види истината и последствията от своите действия.
3. Откровението на Креон:
Друга перипетия се случва, когато Креон, зетят на Едип, разкрива, че оракулът е предсказал, че Едип ще убие баща си и ще се ожени за майка му. Това откровение добавя още един слой трагедия към историята на Едип, тъй като показва, че съдбата му е била предопределена и той в крайна сметка е бил безсилен да я избегне.
4. Самоубийството на Йокаста:
Пиесата достига кулминацията си, когато Йокаста, майката и съпругата на Едип, се самоубива, след като открива истината за връзката им. Това събитие допълнително усложнява страданието и вината на Едип, тъй като той е оставен да се изправи сам срещу последствията от действията си.
Тези случаи на перипетия в Едип цар създават усещане за драматична ирония, където публиката е наясно с истината, докато главният герой остава в неведение. Внезапните обрати и промени в съдбата допринасят за трагичния характер на пиесата и предизвикват съжаление и страх у публиката, които са ключови елементи на Аристотелова трагедия.