1. От високомерие към смирение :В началото на пиесата Едип проявява високомерие, трагичен недостатък, който води до неговото падение. Той се доверява прекалено много на собствената си преценка и пренебрегва всякакви предупреждения или съмнения, които възникват. Докато истината за миналото му се разплита, гордостта на Едип отстъпва място на смирението и самосъзнанието.
2. Откриване на истинската му самоличност :Разкриването на истинския произход на Едип бележи ключов момент в пиесата. Той научава, че несъзнателно е убил баща си Лай и се е оженил за майка си Йокаста. Това шокиращо откритие разбива вярванията му и разрушава илюзията за безупречното му минало.
3. Осъзнаване на слепотата :Едип осъзнава своята метафорична слепота, както фигуративно, така и буквално. Той е бил сляп за истината за своя произход и последствията от действията си, но сега придобива по-дълбоко разбиране за трагичната си съдба.
4. Самонаказание :Обзет от вина и срам, Едип се самонаказва, като избожда очите си. Този акт символизира неговия отказ да се изправи лице в лице с ужасяващата реалност на своето положение и вътрешните му терзания.
5. Изгнание :Едип избира да напусне Тива и да отиде в изгнание, признавайки, че вече не може да бъде годен владетел. Това решение отразява неговото приемане на отговорност за действията му и желанието му да пощади Тива от по-нататъшни страдания.
По същество пътуването на Едип в цялата пиеса е белязано от дълбока трансформация от арогантност към смирение, невежество към знание и гордост към самонаказание. Той се очертава като трагичен герой, който чрез страданието и себеосъзнаването си дава ценни уроци за последствията от човешката гордост и невежество.