Член на Комитета по стил: Джей беше член на Комитета по стил, комитет от трима души, отговорен за изготвянето на окончателния вариант на Конституцията, който включваше редактиране на текста, осигуряване на последователен език и форматиране на документа. Работата на комисията запази същността и значението на Конституцията, като същевременно подобри нейната четливост и структура.
Застъпник на конституцията: Джей изигра решаваща роля като федералист в насърчаването и защитата на предложената конституция по време на дебатите за ратификация. Той е съавтор на "The Federalist Papers" под псевдонима "Publius", като си сътрудничи с Александър Хамилтън и Джеймс Мадисън, за да напише 85 есета, които обясняват и се застъпват за ратифицирането на Конституцията, адресирайки различни опасения и възражения, повдигнати от антифедералистите. Тези есета все още се считат за влиятелни при оформянето на американската конституционна мисъл и дебат.
Парижкият договор и Договорът на Джей: Преди да бъде назначен за върховен съдия, Джей е служил като първи секретар на външните работи към Конгреса на Конфедерацията и по-късно е назначен да преговаря по Парижкия договор (1783) с Великобритания, слагащ край на Войната за независимост. Той също така договори противоречивия Договор от Джей през 1794 г., който имаше за цел да разреши търговските и граничните спорове с Великобритания и допринесе за облекчаване на напрежението между двете нации.
Като цяло, приносът на Джон Джей към Конституцията чрез ролята му на върховен съдия, членството му в Комитета по стила, застъпничеството му като федералист, участието му в големи договори и отдадеността му на върховенството на закона го направиха влиятелна фигура в ранна история на Съединените щати.