1. Гордост и отричане :Едип е горд и волев индивид. Той има високо мнение за себе си и способностите си и му е трудно да приеме, че е могъл да извърши такива отвратителни действия като убийството на баща си и брака с майка му. В резултат на това той отхвърля думите на Тейресий като лъжи или измислици.
2. Метафора на слепотата :Едип е образно сляп за истината за себе си през цялата пиеса. Той е пренебрегнал или пренебрегнал улики и пророчества, които намекват за неговата трагична съдба. Следователно, когато Тейресий го изправя директно пред истината, Едип се бори да я приеме, защото тя разбива неговата конструирана реалност.
3. Влияние на Креон :Креон, зетят на Едип, преди това е обвинил Тейресий, че е в съглашение с Едип, за да го свали от власт. Едип вярва, че Креон може да е повлиял на Тейрезий да отправи лъжливи обвинения срещу него.
4. Предполагаемата слепота на Тейресий :Тейресий е сляп и в древногръцкото общество слепотата понякога се свързва с липса на мъдрост или доверие. Едип се съмнява дали Тейресий наистина е надарен с прозорливост или просто прави неоснователни твърдения.
5. Желание да се защити :Приемането на откровението на Тейресий би означавало да признае вината си и да се изправи пред последствията от действията си. Едип не е емоционално подготвен за това осъзнаване, така че той избира да се усъмни и да го отхвърли.
Докато пиесата се развива, Едип постепенно се сблъсква с истината и започва да приема трагичната си съдба. Първоначалното му съмнение и отричане обаче са разбираеми предвид мащаба на разкритието и въздействието, което би имало върху живота и репутацията му.