Може да се разглежда като самостоятелен сегмент, който значително напредва сюжета и развива героите. Действията традиционно се използват за организиране и представяне на историята в логически глави.
Разделянето на действия често отразява значителни повратни моменти или промени в сюжетната линия. Тези разделения спомагат за създаването на драматично напрежение и темпото в сюжета. Всеки акт може да се съсредоточи върху специфични набори от герои, подсюжети, конфликти или тематични елементи.
В по-стари времена актовете понякога са били разделени от антракти в театралните продукции, позволявайки кратки паузи за публиката и подготовка за следващия сегмент от пиесата.
Струва си да се отбележи, че използването на актове може да варира в зависимост от структурата и формата на пиесата. Няма фиксиран брой действия и някои театрални произведения могат да бъдат представени само в едно действие, докато други могат да имат множество действия и сцени в тези действия. Драматургът използва тази структура на действие, за да разкаже историята ефективно и да подобри цялостното драматично изживяване.