Страх и безпокойство: Самото присъствие на тълпа и заплахата от насилие биха всяли страх във всеки присъстващ, включително жертвата и потенциалните минувачи. Очакването на самото действие би създало осезаемо напрежение, чувство на безпокойство, което може да бъде почти задушаващо.
Ярост и омраза: Самото линчуване е водено от омраза, често вкоренена в расизъм, предразсъдъци или желание за отмъщение. Този гняв би бил осезаем в тълпата, проявявайки се в викове, заплахи и насилие. Околната среда ще бъде заредена с тази непостоянна енергия.
Вълнение и дехуманизация: В някои случаи тълпата може да покаже странна комбинация от вълнение и жестокост. Те могат да изпитват чувство за сила и праведност, гледайки на жертвата не като на човешко същество, а като на обект, който заслужава наказание. Тази дехуманизация може да доведе до студена и безстрастна атмосфера, в която страданието на жертвата се пренебрегва.
Срам и съучастие: Докато някои може да участват активно в линчуването, други може да бъдат принудени да го наблюдават, чувствайки се в капан и безсилни. Това може да доведе до чувство на срам и вина, чувство за съучастие в деянието, дори и да не са пряко замесени.
Важно е да запомните, че линчуването често е било внимателно планирано и оркестрирано събитие, често включващо участието на местните власти. Това предполага, че средата може да е била организирана и преднамерена, с усещане за злонамерени намерения.
Като цяло настроението на линчуващата среда е сложно и обезпокоително. Това е мощна смесица от страх, ярост, вълнение и срам, отразяваща дълбоко размирната социална тъкан, която позволява подобни действия да се случват.