Подчинителното настроение се използва в много езици за изразяване на хипотетични ситуации, желания или възможности. Например на английски можем да кажем „Иска ми се да бях богат“ (подчинително настроение) вместо „Иска ми се да бях богат" (индикативно настроение).
Клингонската граматика се фокусира върху директността и действието. Той използва различни граматически структури и глаголни времена, за да изрази подобни понятия на подлога. Например:
* Хипотетични ситуации: Клингон използва условни клаузи с "qaStaHvIS" (ако) или "qapla'" (когато).
* Желания: Клингон изразява желание с помощта на глаголи като "nIS" (искам) или "vagh" (желание).
* Възможности: Клингон използва модални глаголи като "puch" (може) или "latlh" (може), за да посочи възможност.
Докато клингонският няма специално подчинително настроение, той предлага други начини за изразяване на подобни нюанси на значението.